ИМПРОМПТЮ̀, мн. -та, ср. Муз. Инструментална лирична пиеса за пиано, обикн. в сложна триделна форма, създадена в резултат на импровизация и възникнала по времето на романтизма. Талантливият русенски пианист направи истински фурор на Шестия международен конкурс по пиано „Фредерик Шопен“. Той бе бурно аплодиран от публиката и бе извикан на бис, където изсвири по невероятен начин Импромптю от Шуберт. Земя, 2018, бр. 85, 19.
– От фр. impromptu ‘без подготовка’. – Друга форма: емпромптю̀.