ИМПУЛСЍВНО. Книж. Нареч. от прил. импулсивен. И със същото напрежение, с което Страшимиров лови живота, той го и пресъздава. Той твори бързо, импулсивно. СбАСБП, 106. Жената продължи по-бавно: – Другарю треньор, дойдох като майка, за да ви благодаря за всичко, което направихте за моя син... И на вас, момчета – вметна тя импулсивно, – аз като майка... за всичко... Ат. Мандаджиев, ОШ, 74.