ИМПУЛСЍВНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Качество на импулсивен. Това скерцо поразява с богатството на оригиналност, неизчерпаемо остроумие, ритмическа импулсивност. БНТ, 1941, бр. 215–216, 3. „Идиот“ е филм, създаден с голям замах, със страстна обич към Достоевски и като че ли с още нещо: с чисто руска импулсивност и жар. ОФ, 1958, бр. 4446, 3. Следователно силата, устойчивостта и подвижността на нервните процеси характеризират различната импулсивност на личността. Псих. XI кл, 103.