ИМУНОСТИМУЛА̀ТОР м. Мед. Вещество или лекарство, активизиращо имунната система на човека, което се използва за лечение на заболявания, за повишаване на естествената защита на организма и др.; имуностимулант. В лечението на туберкулозното заболяване се прилагат имуностимулатори. З. Кръстев, ВМ, 68. От десетки рекламирани имуностимулатори по наше впечатление заслужава да се споменат само няколко. Ст. Дундаров, КВ, 88.


Източник: Речник на българския език (онлайн)