ЍМЦЕ, мн. няма, ср. Остар. Умал. от име (1, 2, 3 и 4 знач.); именце. – Винце, винце, сладко ти имце! – говореше той. Й. Йовков, ПГ, 192. Вино, винце, хубаво имце, снощи си ме било, сега ми си мило. Π. Ρ. Славейков, БП I, 71.
