ИНАЀТИН, мн. инаѐти, м. Диал. Инат (в 3 знач.); инатчия. Той беше инаетин, зъл и изедник, каквито са май всичките чорбаджие. Т. Влайков, РП I, 94.


Източник: Речник на българския език (онлайн)