ИНАТЀНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от инатя се; упорстване. Попритиснахме го още малко, напомнихме му уж, че съучастникът му вече си е признал всичко и инатенето само ще утежни вината му. НТМ, 1982, кн. 5, 68.
