ИНАТЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който често се инати, на когото е присъщо да се инати; инат. Почувства се като в оня ден, надвиснала над пропастта с инатливото муле, в очакване нечий глас да я изтръгне от опасността и да я спаси. Б. Дукова, СНЛ [еа]. Инатливи деца.