ИНАЧЕМЍСЛЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Инакомислещ. Именно във фашистката държава е възможно това уникално за XX век явление – да се затварят хората в концлагери само защото мислят различно от държавата, без дори публично да изразяват това различие (т.нар. „превантивен арест“). Тоталитарната фашистка държава не може да позволи тези „иначемислещи“ граждани да стоят свободни. Ж. Желев, Ф, 104. Това е държавно управление, индустриализирало страната, но донесло огромни страдания на народа, власт на единствената партия – комунистическата, смазване на всяка опозиционност и създаване на система от наказателни лагери за иначемислещите. Н. Слатински, СЖМ, 246.


Източник: Речник на българския език (онлайн)