ИНВАЛЍДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който се отнася до инвалид, който е предназначен за инвалид. – Нищо не знаеш ти – въздъхна Симо, но Анастасия знаеше, че той е сам, че има инвалидна пенсия и работи, защото няма какво да прави в празната си къща. ЛФ, 1977, бр. 1, 4. Майката на момиченцето го изнасяше от къщи на ръце, за да го настани в специална инвалидна количка. П. Славински, МСК, 10.
– И. Андреев-Богоров, Кратка география, 1851.