ИНВАРИА̀НТ м. 1. Спец. Величина, признак и под., които остават неизменни при едни или други преобразувания.
2. Мат. Число, приписано на математически обект, което не се изменя при някои трансформации; инварианта. Числата i благодарение на свойството си да остават неизменни в сходните категории се наричат инварианти на подобието. К. Дойчев, МП (превод), 359.
3. Езикозн. Структурен елемент, тип, структурна единица на езика, получена в резултат на абстракция от конкретните ѝ реализации. Беззвучната съгласна е прототип, архетип, инвариант, немаркиран член на фонологичната опозиция, а съответната звучна е вариант, маркиран член на опозицията. Е. Герганов, ПС [еа].
– От фр. invariant.