ИНВАРИА̀НТНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Спец. Неизменяемост, постоянност на дадена величина, отношение, признак. Диференциалът притежава още свойството инвариантност – запазва формата си на записване, независимо от това дали променливата Х е зависима, или независима. Д. Димитров, ВМ, 190.


Източник: Речник на българския език (онлайн)