ИНВЀРСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Спец. 1. Който се отнася до инверсия; инверсионен. Когато високите части на релефа представляват синклинали, а пониженията – антиклинали, образува се обърнат (инверсен) релеф. Ст. Бошев, ГГ, 207. Интегралната схема представлява чакащ мултивибратор с прав и инверсен изход. РТЕ, 1978, кн. 1 [еа]. Инверсна схема се нарича тази, която съдържа контакти и съединения, противоположни по действие на дадена схема. П. Дановски, ЕРРЕ [еа]. Инверсен режим на работа на двата генератора. Инверсна задача. Инверсен словоред. Инверсно състояние на атмосферата.