ИНВЀРСИЯ ж. 1. Обратен ред, обръщане, промяна в реда на нещо. Картата на задачата е „верижна“ диаграма, което позволява задачата да бъде решена по метода на инверсията (обръщането), без да се налага въвеждане на неизвестно и съставяне на уравнение. МИ, 2016, бр. 1, 14. На заседание на Берлинската академия на науките той [Кирхов] докладва резултатите от термодинамичните си изследвания, които обобщава в известния закон за инверсия на лъчението: излъчващата и поглъщащата способност на едно тяло са взаимно пропорционални. МК, 1974, кн. 2, 39. Извършва се инверсия на реактивните съпротивления. РТЕ, 1995, кн. 2 [еа]. В България в края на ХХ век именно младите автори („поколението на 90-те“) се оказват по-подвижни. Грандиозна поколенческа инверсия: вече не „младите“ се борят срещу „старите“, а обратно – по-възрастните писатели въстават срещу изненадващо заелите „техните“ позиции нови имена. ЕЛ, 2004, кн. 1–2 [еа].
2. Литер. Изменение на обикновения ред на думите в изречение или словосъчетание, използвано като стилистичен похват. Инверсията има голямо значение в поетическата реч. Л. Андрейчин и др., БГ, 267. Една от малкото останали инверсии – „на чайките крилата“, поддържа тона, който утвърждава оптимистичната визия за живот. БЕЛ, 2004, кн. 5 [еа].
3. Метеор. Разпределение на температурата на въздуха, при което с увеличаване на височината тя не намалява, а нараства.
4. Хим. Хидролиза, разлагане на сложните захари в прости под влияние на вода и минерални киселини или ферменти. Сместа от глюкоза и фруктоза, получена при хидролизата на обикновена захар, се нарича инвертна захар, а самият процес – инверсия. Хим. X кл, 1965, 93. Захарозата и продуктите на нейната инверсия – глюкоза и фруктоза, съдържат в молекулите си асиметрични въглеродни атоми. Р. Манчева и др., ЛУФКХ, 45.
5. Муз. Видоизменено повторение на темата или мотива с противоположна посока на интервалите; противодвижение.
◊ Ритмическа инверсия. Литер. Инверсия, която се налага от ритъма на стихотворението. Температурна инверсия. Метеор. Покачване на температурата в атмосферата от долните към по-горните слоеве, т.е. в посока обратна на нормалната. Когато във височината вместо понижение се наблюдава повишение на температурата, атмосферата е в състояние на температурна инверсия. Такова явление най-често се наблюдава в котловините. Геогр. VIII кл, 1965, 27. Имало е случаи, когато температурите по най-високите върхове са с 10 – 15°С по-високи, отколкото в котловинните полета, разположени в подножието на планината. Поради температурните инверсии в ниските места мъглите са трайни и често се задържат през целия ден. НИО, 2018, бр. 9 [еа].
– От лат. inversio ‘превръщане, обръщане’.