ИНВЕСТЍТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Иконом. Който се отнася до инвеститор. Част от разпоредителните сделки не бяха осъществени поради липса на инвеститорски интерес към определени общински имоти, които трябваше да бъдат продадени или отдадени под наем. Вид., 2010, бр. 88 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)