ИНВЕСТИТУ̀РА ж. 1. Истор. Влизане на васал във владение на феод, придружено с церемония. Султанът, казва член 7., дава инвеститурата на началниците на привилегированите провинции, според определените форми връх отстъпените им привилегии. НБ, 1876, бр. 57, 224.
2. Полит. Възлагане от страна на държавен глава на политически водач да състави правителство. Водачът на парламентарната група на социалистите заяви, че те не ще подкрепят една инвеститура на де Гол. ВН, 1958, бр. 2106, 3.
3. Юрид. Право на владетели да назначават епископи и абати в своите владения. Дълги десетилетия през Средновековието папите и германските императори водят т.нар. борба за инвеститурата, т.е. за това кой да притежава правото да назначава и ръкополага епископите. Вл. Пенчев, ИЧ (превод) [еа].
4. Църк. Церемония по посвещаване в духовен сан. На 16 февруари бе избран първият български екзарх – Антим Видински, наречен при инвеститурата Антим I. ИС, 1921, кн. 1, 6.
– От лат. investitura.