ИНВОЛЮ̀ЦИЯ ж. 1. Биол. Обратно развитие, изразено в изменение, опростяване устройството на целия организъм или само на отделни негови органи през време на индивидуалното му развитие. В съвсем редки случаи апендиксът изобщо липсва по рождение. Тези наблюдения показват, че при постепенна инволюция на този ненужен израстък в далечно бъдеще ще се стигне до пълното му изчезване. Ал. Гюровски, АЧ, 221.

2. Мед. Възвръщане на даден орган към нормалното му състояние след временно изменение поради някоя физиологична причина. След прекратяване на кърменето започва инволюцията на млечните жлези. И. Карагьозов и др., Г, 44.

3. Мед. Спиране на развитието и западане на жизнените процеси в старческата възраст. В напреднала възраст се наблюдава инволюция и атрофия на отделни органи и системи и намаляване на техните функции. А. Керековска и др., СМ, 197.

– От фр. involution през рус. инволюция.


Източник: Речник на българския език (онлайн)