ИНГЍСТРА ж. Остар. и диал. Кука, с която шивачите опъват плата, когато шият. На гърба му висеше дрипава шарена торба, из която се показваха късове от шаечев плат, една развита ингистра, ножица и други дреболии на шивач. Ив. Вазов, СбНУ II, 123.

– От гр. ἀγκιστρα.


Източник: Речник на българския език (онлайн)