ЍНДИ частица. 1. Остар. и диал. Като вмет. израз – ще рече, значи. Началникът, инди, ще нагледува, а чиноначалникът вторий ще учи втория чин, каквото ги аз учих вчера. П. Берон, БРП, 7–5. Всички тези растителности [събрани на Гергьовден] ги вари стара жена. Подире от водата на сварените билки запояват болника всяка заран до 40 дни наред и от това болникът, инди, оздравявал. СбНУ XII, 9.
2. Прочие; и така. – Аз трябва да ти разкажа защо ми омръзна да ходя с другарите си по гората. Инак – не ще бъда никога спокоен. – Казвай, инди – с радост рече Петър и седна на мястото си. В. Друмев, НФ, 17.
3. Дано, да бъде. А на чловечеството не може другояче да ся помогне – казваше той, – ако ся не захване от неговата основа, т.е. от изучението и от образованието на женския пол. Инди, дядо Добре даде парите си, та направи това училище, в което да ся учат и просвещават девиците. Лет., 1869, 150–151.
4. Уж, ужким. Инди ке ходеше, па остана. Н. Геров, РБЯ II, 328.
– От тур. indi, imdi ‘следователно’.