ИНДИА̀НЧЕ, мн. -та, ср. 1. Дете от коренното червенокожо население на Америка. И тъй Белия зъб никога не узна какво щастие можеше да му донесе някоя ласка от ръката на човека. В чужди поселища се беше запознал и с ръцете на децата и узнал, че те причиняват жестока болка. Веднъж едно мъничко индианче, проходило съвсем отскоро, за малко не извади едното му око. С. Флорин и др., БЗДЗ (превод) [еа].
2. Млад човек от коренното червенокожо население на Америка. – Вие сте страхотен стрелец, както вече често сте го доказвали, но лястовица, не, и вие няма да можете да я свалите с куршум, тъй както лети във въздуха. – Но все пак съм го правил, и то неведнъж. А в северноамериканските прерии съм виждал дори петнайсетгодишни индианчета да постигат същия успех. В. Радков, Избр. пр ХVII (превод) [еа].