ИНДИВИДУАЛИЗЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. и непрех. 1. Книж. Представям, характеризирам, отделям личност, обикн. герой на художествено произведение по отличителните му качества. Бешков е един от зрелите наши художници, който умее да открива индивидуалното, личното в своите герои, онези детайли, що изковават неповторимото в човешките характери. И още нещо: онези детайли, които не само индивидуализират, но и типизират. Е. Каранфилов, Б III, 105. Преди всичко трябва да отбележим стремежа на Остриков да индивидуализира героите си, да им даде лице – живи човешки лица. Ив. Остриков, ППА, 62. Гуляшки е избегнал схемата и шаблона и е дал с вещина и със задълбочаване цяла редица важни за романа моменти, укрепил е и индивидуализирал характерите. С, 1951, кн. 4, 164.
2. Рядко. Прилагам индивидуален подход в учебно-възпитателната работа, в лечебен процес и др.
3. Придавам особен, своеобразен облик на нещо. В детайла има нещо интимно, духовно. Ето защо детайлът индивидуализира случката, събитието. Е. Каранфилов, СЛЖ, 32. В есето за гората, въпреки хубавите места, на човек се доисква повече конкретни детайли, повече от онези подробности, които ще индивидуализират отделния дъб. Пл, 1965, кн. 6 [еа]. индивидуализирам се страд. Ние наистина нямаме ясна научна представа докъде може да се индивидуализира обучението. Вселена 70, 54. Времетраенето и разстоянието на разходката се индивидуализира според състоянието на болния. Н. Манчева, ЛФ, 132.
– От нем. individualisieren през рус. индивидуализировать.