ИНДИВИДУАЛЍСТ м. Книж. 1. Последовател, привърженик на индивидуализма (в 1 и 3 знач.). Кольо Рачиков предпочиташе анархистите (понеже беше върл индивидуалист, той смяташе себе си за необвързан с никого), но и те не го задоволяваха напълно. Ем. Станев, ИК I и II, 100. Неговата търсеща, тревожна и недоволна натура го бе тласнала в борба със себе си и в това горение, загатнато още в „Нощ“, се бе родил светогледът на индивидуалиста. М. Кремен, РЯ, 123.
2. Човек, който се стреми да изяви своята личност, индивидуалност и интереси чрез противопоставяне на обществото. – Наистина аз може да съм малко нещо индивидуалист и да живея за себе си. Може наистина да мисля, че не дължа никому нищо. Но никога не съм бил подлец. Д. Ангелов, ЖС, 174. – Аз съм индивидуалист, Поливанов – не признавам никакъв еснафски морал. Г. Райчев, Избр. съч. ІІ, 137.
3. Литер. Писател, привърженик и последовател на индивидуализма (в 3 знач.). Той [Яворов] напуска социалните настроения и става индивидуалист, отклонява се от реализма и става символист, родоначалник на символизма у нас – със сбирката си „Безсъници“ (1906 – 1907). Г. Цанев, С, 1954, кн. 12, 142. Индивидуалисти и естетици, проповедници на една „нова“ религия на самотния, „свръхчовека“ или „богочовека“, младите поети, както знаем, бяха водили борба още на един друг фронт – с „опърничавите глашатаи“ на социализма у нас. Ив. Мешеков, ЛВ [еа].
– От фр. individualiste.