ИНДИВИДУАЛИСТЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Индивидуалистичен. Образът на Дивисил е до голяма степен изкуствен поради вложените в него индивидуалистически идеи на Славейков за месианизма в историческото развитие на народа. Лит. X кл, 280. – Да, да, нямате представа какъв оригинал! Въобще, може да се каже индивидуалистическа личност. Сега бил в Плевен. Писа ми една картичка. Проявил се и в мира на изкуството. К. Константинов, ПЗ, 24.