ИНДЍЙКА ж. Жена, която по произход е от Индия, жител е на Индия. Мъничката индийка София Уадия, която влезе боса в конгресната зала с оранжева носия от скъпа коприна, тъмнокоса и тъмноока, с червено кръгче между веждите и гривни от корал, тая представителка на двеста и петдесет милиона индийци щеше да заговори на български наместо на английски. А. Каралийчев, С, 83.


Източник: Речник на българския език (онлайн)