ИНДИКАТЍВ м. Грам. Изявително наклонение. Когато глаголното действие се мисли и се представя от говорещото лице като реално, тоест съобщава се за действието такова, каквото е било, е или ще бъде, без да има допълнителни значения или оттенъци на значения, тогава се приема, че наклонението е изявително (или индикатив според международния латински термин). П. Пашов, ПБГ, 145.
– От лат. indicativus.