ИНДИКАТЍВЕН1, -вна, -вно, мн. -вни. Грам. Прил. от индикатив. Подчинените изречения за цел с индикативна форма на глагола преобладават в старобългарски. К. Мирчев, СБ [еа].
ИНДИКАТЍВЕН2, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Препоръчителен, желателен. Представителите на консервната индустрия отсега договориха със земеделски производители индикативни цени, по които ще се изкупува суровината. Банк., 2006, бр. 9 [еа]. Две години по-късно България получи официална покана за членство в НАТО и индикативна дата за приемане в Европейския съюз. Кеш, 2003, бр. 9 [еа].