ИНДИКА̀ТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който се отнася до индикатор и до индикация. Отношението на ефективната към индикаторната мощност в машината при даден товар се нарича механичен коефициент на полезното действие. Р. Ранков и др., М, 87. Особен, също косвен признак, имащ повече индикаторен характер, се явява съставът на естествената растителност, която покрива дадена почва. П. Боянов, П, 401. Отделя се сероводород, присъствието на който се установява по миризмата му или с индикаторна хартия, напоена с оловен ацетат. Н. Преславски и др., НПБ, 178. Светва индикаторният светодиод, напомнящ на водача, че пътникът до него не е поставил предпазния колан. Св. Стефанов, ПЕСА [еа]. Индикаторен прах.
◊ Индикаторна мощност. Техн. Мощността на двигателя, изчислена на основата на индикаторна диаграма. Индикаторната мощност представлява мощността, която водната пара или горещите газове съобщават (индицират) върху буталото на двигателя. Ст. Михайлов и др., ГМ, 177.