ИНДИКА̀ЦИЯ ж. 1. Спец. Признак, който свидетелства за нещо, доказва наличието на явление, процес; показател. За да се приложи обаче оперативното лечение, са необходими определени индикации, посочи д-р Димитров: повишена стойност на вътреочното налягане, която не се повлиява от медикаментозното лечение, прогресия в глаукомните изменения. Леч., 2011, бр. 45 [еа]. Голяма полза при лечението на декомпенсираното хронично белодробно сърце оказват диуретичните средства, които са добре познати на лекарите както по отношение на техните индикации, така и по отношение па техните контраиндикации. Л. Томов и др., СВВМ, 13.
2. Информация, сведения, данни. Има индикации, че международни организирани групи са пренасочили своята дейност. Банк., 2003, бр. 50 [еа]. Няма индикации, че бордът ще отстъпи пред желанията на тримата инвеститори. Класа, 2013, бр. 1617 [еа]. Индикации за насилие. Индикации за копупция.
3. Спец. Установяване и измерване на състоянието на някакъв технологически или химически процес. Паралелно на високоговорителя са включени електролитният кондензатор и лампичката, която служи за светлинна индикация. РТЕ, 1993, кн. 9 [еа]. Освен звукова, водачът получава и светлинна индикация за включването на мигачите, при това отделно за завои наляво и надясно. МК, 1980, кн. 8, 11. Прибор за индикация.
– От нем. Indikation ‘означение, посочване, показване’.