ИНЕРЦИÒНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Физ. Който се отнася до инерция (в 1 знач.). Часовникът с автоматично навиване представлява неоспоримо постижение. Принципът му е съвсем прост: едно инерционно ексцентрично колелце е свързано чрез зъбчати колелца с пружината на часовника. НТМ, 1966, кн. 214, 90. При големи обороти ножът [на сенокосачката] развива по-големи инерционни сили, които го разбиват, понеже прави излишни ходове. М. Дуковски и др., СМ, 197. Полетът ще продължи по инерция, при което инерционните сили ще уравновесят силата на земното притегляне. ВН, 1959, бр. 2495, 4.
◊ Инерционен момент. Физ. 1. В динамиката – мярка за инерцията на телата при ротационни движения. Последващото включване на пневматичната помпа ще бъде затормозено единствено от инерционните моменти на ротора на електродвигателя. СбФА 2018, 327–328. По-старателно направените съдове на „ръчно“ колело с висок инерционен момент на въртене се доближават по качество до съдовете, изработени на „крачно“ колело. П. Георгиев, ГБЗ [еа]. 2. В съпротивление на материалите – характеристика на напречното сечение на греда, прът.