ИНИЦИА̀ЦИЯ ж. Ритуално посвещаване в тайни, чрез което индивидът става част от обществена група или мистично общество. Юношата, достигнал полова зрялост, е отделян от майката и сестрите, за да участва в обредите на инициацията, след които той преминава в групата на възрастните мъже с право на брак. СПБО, 2018, т. 15, 130. Българската традиционна култура обаче е съхранила още един обреден цикъл – пролетния, който е тясно свързан с женската инициация и в който могат да се откроят остатъци от прастара митология. СбЕПЛТ 2013, 15. Посочва се, че са минали 5, после 10 години и така той станал на 15 години – възрастта на инициацията. ЕКЧ, 2013, т. 19, 321.
– От лат. initiatio.