ИНИЦИЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Книж. Проявявам инициатива за извършване на нещо, започвам, поставям началото на нещо. В Плевен Нестор Марков открива общинско девическо училище и през 1869 г. инициира създаването на читалище „Съгласие“. Д. Благоева, СбНМ, 58. Превръщайки се именно в „ангажирана група“, те инициират изследвания, търсят връзки с т.нар. кабинетни учени. В. Проданов, ДРГИО [еа]. Съществен недостатък на действащия закон е, че не дава възможност на гражданите да инициират провеждане на национален референдум. Кеш, 2003, бр. 8 [еа].
2. Хим. За вещество – възбуждам, правя да започне химическа реакция. Попадането на ударника върху взривното вещество инициира химическата детонация. ДВ, 2006, бр. 31, 116. инициирам се страд.
– От нем. iniziiren.