ИНКАСА̀ТОРКА ж. Жена инкасатор. Звънецът се обади. Беше инкасаторката за електричеството. – Осем лева и трийсет и две стотинки – обяви тя, като застана на прага с разписките в ръка. Б. Райнов, ЧЛ [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)