ЍНКИ мн., ед. (рядко) ѝнка м. 1. Само мн. Истор. Изчезнал народ, живял на територията на днешно Перу, Еквадор, Чили и др. с високо развита древна цивилизация. Обществените сгради – огромни, издигнати от камък – навяват мисъл за някогашната загинала цивилизация на инките. А. Каралийчев, С, 78.
2. Отделен представител на този народ. – Той познава миналото на Перу по-добре от всеки специалист и може да ви говори с часове за сина на слънцето Манко Капак или за последния инка Атахуалпа, чийто богат откуп от цяла стая златни предмети е станал причина за кървавите разпри между испанските конквистадори Пизаро и Алмагро. Св. Минков, ДА, 66–67.
– От амер.