ИНКЛИНА̀ТОР м. Физ. Уред за измерване на магнитното отклонение. При този уред, наречен инклинатор, тя [стрелката] не остава успоредна на хоризонта, а сключва с него известен ъгъл. Ъгълът, който сключва магнитната стрелка на инклинатора с хоризонталната плоскост, се нарича ъгъл на наклонението. Ст. Бошев и др., ГГ, 27.
– От лат. inclino ‘наклонявам’.