ИНКÒГНЍТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който става инкогнито. Щом видя госта си, директорът се усмихна и стана прав, но лейтенантът, който бе уведомен за инкогнитното посещение на полковник Филипов, дори не помръдна от мястото. П. Вежинов, СО, 186.