ИНКРИМИНЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Юрид. 1. Обвинявам някого в престъпление. Следователят го инкриминира за убийството на двете момчета.
2. Обявявам нещо за престъпно. Наказателният кодекс инкриминира укриването на данъци, но не и неплащането на декларирани данъци. К. Пашев, ДПА, 129. От Българския лекарски съюз поискаха промени в Наказателния кодекс, които да инкриминират посегателството срещу медицинските служители. Класа, 2011, бр. 1083 [еа].
3. Забранявам отпечатването, разпространението на нечия книга, художествено произведение, статия и под. Съден е [писателят Змей Горянин] от Народния съд през 1945 г. Името му липсва в академичните справочници, книгите му са инкриминирани и унищожени дори в Народната и в Академичната библиотека. ЛФ, 2001, бр. 34 [еа]. „Българският сатирикон“ на Радко Радков разбуни гузните съвести с острата си актуалност и беше инкриминиран от засегнатите злополучни съвременни управници. Пл, 2010, кн. 3–4 [еа]. Фашисткото правителство разбира силата на поемата [„Септември“] и я инкриминира. Тя става причина за трагичната смърт на поета. Лит. XI кл, 217. инкриминирам се страд. По едно време почнаха да свирят. „А-а, чакай – рекох си, – тая свирня може да се инкриминира. Оти тя е много весела. А на Сговора сега му е тъмно пред очите поради министерската криза. Значи, против него е.“ Хр. Радевски, Избр. пр ІІІ, 49. Петков основава вестник „Народна защита“, който е първият легален орган на БЗНС след преврата. Пише смели статии, които се инкриминират. Принуден е да мине в нелегалност, но продължава да ръководи вестника и предизборната борба. НЗЗ, 2014, бр. 11, 7. Природозащитни организации искат жестокостта към животните да се инкриминира.
– От нем. inkriminieren.