ИНКРУСТЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от инкрустирам като прил. Който е с инкрустации. Той извади един лъскав пистолет с бяла инкрустирана дръжка и го постави на масата. М. Венцеславова, БФ, 342. Имах писалищна маса от орехово дърво, изящна библиотека с инкрустирани стъкла на капаците. А. Гуляшки, ЗР, 69. В инкрустираните подноси, кутии и ковчежета се вмъкват седефът, мънистата и разноцветното дърво. НК, 1958, бр. 45, 3.