ИНОВАТЍВНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от иновативен. Достъпът до повече информация увеличава конкурентността между стопанските субекти и стимулира иновативността. Ив. Ангелов и др., ИБЕС, 129. Освен приемственост в научните традиции, социалните потребности изискват иновативност в научните изследвания, отчитаща големия брой нови фактори, като процесите на глобализация, макропромените в социалната структура на обществото и т.н. Ем. Маринова, МС [еа]. Проектите се оценяват по два критерия: иновативност и икономическа перспектива. Кеш, 2005, бр. 8 [еа].