ИНОВЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Друговерен; иноверски. Тук [в Цариград] имало гръцки, арменски, еврейски квартали, а нямало квартал, в който да е събрано в основната си маса най-многобройното иноверно население в столицата. Т. Жечев, БВ, 8. Свидетелите от неправославно изповедание дават клятва пред духовното лице от тяхното вероизповедание. Кога в мястото, гдето заседава съдът, не ся намери духовно лице от онова иноверно изповедание, на което принадлежи свидетелят, той дава клятвата си пред председателя на съда. ВП, 117–118.