ИНОВЀРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Друговерен; иноверен. В условията на иноверско, мюсюлманско владичество това върховенство на светската, кесарева власт над църквата отпада поне в осветената от догматите форма. Т. Жечев, БВ, 19.
