ИНОКЍНЯ ж. Старин. Монахиня, калугерка. – Мъчно ми е за старата царица. Тая същата нощ, когато тръгне царят за църква, една колесница ще я отведе в Св. Богородица Темниска, в женската лавра. Царица вчераднес инокиня! Ст. Загорчинов, ДП, 249.


Източник: Речник на българския език (онлайн)