ИНОПЛЀМЕННИК, мн. -ци, м. Остар. Човек от друго племе или род. Заради тяхното [на братята] несъгласие доде в Юдея римският военачалник Помпей. Малко пο-подир нападна на Юдея иноплеменникът Ирод. Н. Михайловски, ССИ (превод), 100. А между това гръците в това время съумели ся да изчевръкат от победителя степен, власт, с която могли са да ся справат както си щат със своите единоверни иноплеменници. СбПер. п II, 80.