ИНОСКАЗА̀ТЕЛНО. Книж. Нареч. от иносказателен; алегорично. Старият овчар все тъй иносказателно продължаваше: – Какъв кехая съм аз, да му се не види прякорът... И нашия, овчарския врат яздеха чорбаджиите. Ст. Станчев, ПЯС, 86. В гатанките иносказателно се описва някой предмет с думи съвършено понятни за нас, описват се свойствата на този предмет, но при сичко това, иска се съображение, иска се усилие на ума, за да се познае за какво се говори. ПСп, 1871, кн. 4, 116.