ИНÒЧЕСТВО, мн. няма, ср. Старин. Монашество, калугерство. А патриарх Дамян съобщи, че ще подстриже в иночество цар Петра. Н. Райнов, КЦ, 61. И взеха го [чужденеца] зидар на нов живот; казваха, че преподобният богозрител още на ранна младост прегърнал иночество, дълго живял в пустиня. Н. Райнов, КЦ, 119–120.