ИНОЯЗЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Чуждоезичен; иноязичен. Редакцията на книжиците и на „Цариградский вестник“ изполнила священа должност да пишат перво, за да предопазят своего народа от иноязическите мисли, на които вестник „България“ орудие сляпо е станал. ЦВ, 1859, бр. 433, 1.