ИНСА̀Ф м. Остар. и диал. 1. Човещина, милосърдие, честолюбие (Вл. Георгиев и др., БЕР II).
2. Свян, срам (Ст. Младенов, БТР).
– От араб. през тур. insaf ‘съвест, справедливост’.
