ИНСАФЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Остар. и диал. Човек, който има инсаф; съвестен, милостив, човеколюбив. Ей дружина! – Честита година! / Чест дал господ кому, както знае, / .. / На пътници, леко да пътуват, / и на хаджии, малко инсафлии. П. Р. Славейков, НМК, 73–74.