ИНСЍГНИИ мн. Книж. Външни знаци на лична власт, статут или пост, като корона, скиптър, жезъл и др. Пълният комплект на владетелските инсигнии се допълвал от скиптъра и знамето. Й. Андреев, ИВБЦ, 138. Християнин е бил и внукът на Кубрат – кан Тервел, иначе той не би могъл да получи от император Юстиниан II титлата кесар, която се дава само на владетел християнин. А и на печатите си Тервел е изобразен с християнски инсигнии на властта. Б. Димитров, ДМБИ, 31. Царски инсигнии. Патриаршески инсигнии.
– От лат. insignium, insignia.