ИНСПЕКТОРА̀Т м. 1. Служба за контрол, инспектиране и подпомагане изпълнението на някаква дейност. Този правилник урежда организацията на дейността на Инспектората на Министерството на отбраната, видовете проверки, извършвани от него, както и условията и реда за провеждането им. ДВ, 2001, бр. 55 [еа]. Служителите на Столичния инспекторат са съставили 1320 глоби на граждани и фирми за непочистени тротоари пред домове, магазини и офиси от падането на първия сняг през ноември до 6 януари. Дем., 2002, бр. 8 [еа]. Регионален инспекторат по образованието към Министерството на образованието и науката.
2. Събир. Инспекторите в едно учреждение. „Защо министърът на просвещението да не може да праща учители да се запознаят с уредбата на институтите за слепи или глухонеми, с инспектората, или да се специализират по някоя наука?“ Ст. Чилингиров, СбЦГМГ, 350.
– От фр. inspectorat или рус. инспекторат.