ИНСПИРА̀ТОРКА ж. Книж. Жена инспиратор1. Личи тук смелата и веща ръка на г-жа Морфова, най-близката сътрудница и инспираторка на своята другарка. Ней се дължи, сигурно, събирането на тия хубави родни песни. Творческото сътрудничество на двете големи артистки не се поддава на квалификация: то е тъй възхитително. МП, 1926, бр. 8, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)